Истории и премеждия в Париж ( + Avon Foot Works Multi Active Foot Soak )

Здравейте, момичета!

Беше преди седмица - тиха и спокойна сутрин ( започвам с въвеждането в обстановката, сякаш ще пиша криминален роман :D ) , в която станах с много настроение. Защо ще попитате... Е, аз попринцип си имам настроение сутрин ( освен ако песента от алармата не е на КрисКо ) , но бях в Париж и ме чакаше посещение на важно събитие, свързано с работата ми. Сега ще си кажете Париж, Айфеловата кула, кроасани(?), романтика... Да, повечето хора са там точно заради тези неща, но аз по работа... не, че се оплаквам, де... ( Шефе, съмнявам се да четеш бюти блогове, ама ако четеш това, няма да откажа една командировка в Хавай или на Сейшелите ... )
И така, продължавам с историята след краткото отплесване от моя страна (което ще продължи) - станах, оправих се, закусих, облякох си чисто новата нежна, ефирна бяла рокла и разбира се, най-важното в историята - новите ми бели обувки.
Всичко изглеждаше прекрасно, до момента, в който не ми се наложи да извървя километър пеша... Знаех мястото, на което трябваше да отида и смело от хотела тръгнах натам. Да, ама не... оказа се истинcки кошмар. Прекрасните нови обувки бяха като звяр, който малко по малко поглъщаше краката ми - няма да ви описвам болката, която изпитвах, но ще ви кажа, че за първи път в живота си ми се насълзиха очите вследствие на подобно нещо. Километър вървене и още почти 2 часа стоене на крака на събитието, което беше през деня, т.е. нямаше алкохол, с който да "притъпя" болката (шегувам се - не пия),  бях толкова разбита, буквално, че не знаех къде се намирам....
На връщане от събитието взех радикално решение - боса по улиците на Париж... Сега си представете  само гледката - в Париж сте, наслаждавате се на красотата му с любимия човек, птички пеят, времето е прекрасно и изведнъж... някакво разярено същество минава покрай вас , облечено с бяла стилна рокля, но босо и с леко кални крачета, викайки по телефона на брат си, който решил да и се обади да я пита откъде била тортата, която сервирали преди 2 години на рождения й ден... Е, познайте сега кое в историята съм аз...  Няма да ви казвам какви погледи събрах из един парк пък - хора насядали по пейките, малки деца, дори животни и всичко живо гледа мен, а аз умирам от срам и се правя, че чета нещо от папките, които носих...
Тук е мястото да вметна, че ми направи впечатление, че все още има човечност - възрастна двойка стоеше на една пейка и минавайки оттам, жената на около 60-70 години стана права, дойде до мен и ме попита  имам ли нужда от помощ и искам ли да седна да си почина до тях  (тъй като парка беше full и нямаше една свободна пейка ) , при което ми стана наистина много мило и това беше единственото позитивно от целия ужасен ден , но шеговито отказах, защото хотела ми в крайна сметка беше на 5 минути път и все шях да издържа още малко...
Та, така, в този кошмарен за мен ден стигнах до хотела и бях готова да се разрева на секундата, в която прекрачих прага на хотелската стая, но нещо ме спря и се съсредоточих в това да премахна ужасната болка в стъпалата си...

И тук от Париж преминаваме в сферата на блога, което значи, че е време за ревю на козметичен продукт...
Имах точно едно нещо за крачета в багажа и това беше разтворът за стъпала с морска сол на Avon. 

Винаги избягвам носенето на течни продукти в багажа си, но носех този разтвор, защото след полет или цял ден на крака имам нуждата от накисване и релакс за стъпалата ми, а това беше най-новото нещо в арсенала ми и реших да го взема с мен, тъкмо да го пробвам... Оказа се най-правилното решение , макар и взето от чисто блогърско любопитство за пробата на нов продукт...
Както може да видите от името, това е разтвор, в който се накисват крачетата -
4 капачи от него се изсипват в съд с вода, след което стъпалата се накисват, като в последствие отмивате с топла вода  - това е накратко.
Разбира се, същото направих и аз - първо ме обля невероятен аромат, който ми е трудно да опиша, но в каталога не е толкова добър, колкото "на живо".
Накиснах стъпалата си и се отпуснах... В рамките на 4-5 минути аз забравих за болката и напрежението, което ме мъчеше с часове... След накисването си взех бърз душ и стоях и се чудих какво стана, че болката ми мина... Не очаквах наистина козметичен продукт така добре да повлияе умората и болката, които мъчеха долните ми крайници , в следствие на обувки, които ще мразя до края на живота си и които искам да изгоря, но цената им ме спира.
Просто аз вече съм фен на този тип разтвори на Avon  и нямам търпение да поръчам и други видове.


Съставът - нищо впечатляващо, даже има неща, които не харесам - минерално масло, SLS, оксибензон... но когато нещо действа толкова добре, готова съм да си затворя очите, а й в крайна сметка краката се отмиват след употреба, така че главния ми проблем - минералното масло, би трябвало да не остава по кожата ми...
Съдържа й екстракти от водорасли и морска сол.


Минус намирам само в това, че е доста неикономичен. Една опаковка стига за 4-5 употреби при мен.
Една много важна вметка - разтворът не е подходящ за диабетици и хора със слабо оросяване - ако имате такива проблеми, консултирайте се с лекар преди употреба. Интересно ми е защо не е подходящ за хора с такива проблеми, но от марката не са ми отговорили, въпреки, че ги попитах...
Както и да е.... Така завършва "Парижката история", която се превърна в роман... Надявам се написаното ви е харесало, защото за първи път влагам толкова лични изживявания в пост и наистина , повтарям се, дано ви хареса и да го прочетете с удоволствие, макар спомените, които ми носи написаното да не са много хубави за мен :D ....

П.с. Бях там за три дни и като махнем два от дните, третият беше страхотен (може би  защото си идвах в България :D ), a й при покупката на парфюм получих подаръци на стойност 30 евро + сет с 6 мини размера ( не мостри ) на маркови парфюми! Блогърската ми душа беше възнаградена <3